Договорът за управление и контрол (ДУК) е правоотношение между дружеството и физическото лице, най-често учредител на същото. От правна гледка точка е уреден в Търговския закон, а от осигурителна гледна точка е уреден в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закон за здравното осигуряване (ЗО). Същият не се подписва на основание на Кодекса на труда (КТ), както трудовия договор. От гледна точка на КТ, ДУК се приравнява на трудовия договор, но само толкова. Нямаме отношение между работодател и работник, а между два правни субекта. Не се попълва трудова книжка, защото доходът по този договор се счита само за осигурителен, но не и за трудов такъв. ДУК не се декларира с уведомление към НАП и сроковете на чл. 62 от КТ. Декларират се само изплатения доход и осигуровки. Признават се осигурителните права и обезщетенията регламентирани в КТ. Това го прави много „гъвкав“ спрямо ползите, които можем да извлечем, но за тях след малко.
Писмената форма на ДУК е задължителна, както при трудовия договор и за разлика от гражданския такъв. Няма законодателно задължение да се вписва в Търговския регистър, освен обстоятелството кой е управителя на дружеството. С ДУК се възлага управлението и се регламентират отношенията между управителя и дружеството според естеството на икономическата дейност на фирмата. Това означава, че няма задължителните минимални изисквания на трудовия договор, а по-скоро се доближава към гражданския договор, като статут. Тази теза се признава от закона за корпоративното подоходно облагане. Следователно възнаграждението се признава за разход на датата на плащане, а не на датата на начисляването му, както е при трудовия договор.
Лицата, които имат право на назначение и осигуряване на ДУК, са не само съдружниците в Търговско дружество и по-точно, тези които са вписани като негови управители в Агенцията по вписвания с устава на дружеството.
Задължението за осигуряването възниква от вписването на дружеството в Агенцията по вписвания, но тогава и само тогава, когато същото дружество започне да осъществява дейност или казано по-просто, когато започне да има приходи, още по-просто казано, когато започне да издава фактури за извършена дейност. В ЕООД нямаме избор, кой да назначим на ДУК, но в ООД (с няколко съдружника), можем да „изберем“ управител. Ако не целим осигурителен доход на дадено лице, а само да се придържаме към изискванията на законодателството можем да си „изберем“ управител, който има вече доход някъде другаде. Това означава, че нямаме задължение да платим вече внесени осигуровки.
Размерът на възнаграждението по ДУК няма ограничения. Трябва да се има предвид обаче, че КСО ни дава такива ограничения от гледна точка на минималния осигурителен доход (минималните прагове за осигуряване) и максимален допустим такъв, който се регламентира с приемането на бюджета всяка година. За разлика от трудовия договор, при ДУК, който не се декларира с подписването му, нямаме задължение да декларираме стартово такова. Това означава, че възнаграждението може да е „плаващо“ на база реализирания приход в дружеството.
Възнаграждението и осигуровките за сметка на „работодателя“ се признават за разход, което означава, че ако сме си намерили подходящ управител ще можем да намалим и печалбата на дружеството. Изгодата при „подходящ“ управител не са само осигуровките, защото пак ще се дължи данък доход, който е равен на данък печалба, 10 (десет) процента, но се замислете за дължимият данък дивидент, 5 (пет) процента от намалената печалба. Същият този спестен данък дивидент, може да „покрие“ дори платените осигуровки на единствен управител в ЕООД. Естествено, важно условие е бизнесът да е на печалба за да има все пак как да се рационализират правилно дължимите данъци.
За повече конкретни казуси по темата, както и за повече детайли се обърнете към вашия счетоводител.