За някои тази статия ще е излишна и с твърде позната тематика, но за други, които тепърва навлизат в сферата се надявам да сдобият с полезна информация. За улеснение няма да разглеждам данък добавена стойност.
Мисията на всяко едно новосъздадено дружество е да реализира печалба от дейността си. Най-общо казано, това е да получи повече пари, от похарчените. Разликата между получените приходи и направените разходи представлява печалба.
В България печалбата се облага с данък в размер на 10 (десет) процента. Периодът на разглеждане на всички приходи и разходи съвпада с календарната година. Декларирането и плащането на данъка се прави до края на юни следващата година.
За да бъде признат всеки направен разход или получен приход, като такъв трябва да бъде оформен с фактура. За всичко, което сме похарчили трябва да сме получили фактури, а за всичко, което сме продали трябва да издадем фактури. Срокът за издаване на фактурата е 5 (пет) дни от данъчното събитие. Това означава, че ако сделката е в края на месеца имаме опция да я „изместим“ в следващия месец. Също така няма закон, който да ни забрани и да фактурираме по-рано. Важно е да се знае, че всички разходни фактури трябва да са свързани с основаната дейност на дружеството или по друг начин казано, държавата признава за разход, само тези разходи, ако те водят до приходи, за които ще бъдат издадени фактури. Естествено, съществуват признати разходи и приходи, които не са задължително обвързани с фактури, като заплати, командировъчни, депозити, неустойки и други, но тях ще ги разгледам по-подробно в отделна статия.
Нека разгледам няколко основни момента, които понякога водят до объркване кога има печалба и кога не.
Понякога в дружеството може да няма пари и да дължи данък печалба. Как става това? Договаряме стока, плащаме, получаваме фактура. Намираме клиенти за стоката. Един, който да плати по-добра цена, но за сметка на това ще ни плати с голямо закъснение и друг клиент, който да ни плати с по-малък марж, но веднага. Договаряме се с първия. Продаваме и сме длъжни да издадем фактура. Междувременно приключва данъчния период, в който трябва да декларираме дейността на дружеството пред НАП преди да са ни платили издадената фактура. От счетоводна и най-вече, данъчна гледна точка, дружеството е на печалба, която се формира от разликата между приходната и разходната фактура. Това е така, дори да не си получи парите от продажбата. От гледна точка на собственикът, обаче „печалба“ към този момент за него няма, защото все още не си е получил парите от продажбата. С други думи, печалбата за НАП и предмет на облагане не е паричния поток, похарчени и получени пари, а разликата между издадената фактура за продажба и тази на покупката.
Нека разгледаме и друг случай, в който печалбата е различна от похарчените и получените пари. Дружеството, което изработва уеб сайтове, дизайн, реклама, закупува скъп лаптоп с който да се работи, плаща интернет, хостинг и т.н. В този случай имаме закупен актив. Актив е такъв вид покупка, която ни помага да създадем повече от един продукт за продажба или казано по друг начин „пренася“ стойността си към готов продукт за продажба по-дълго време от една година. Той обикновено струва по-скъпо. Законово е регламентирано, че цената му е минимум 700.00 (седемстотин) лева. Разходът за закупуването му се признава данъчно на части през годините на ползването му. Това е т. нар. амортизация. Всички активи се описват в инвентарна книга с амортизационен план. Също така законово е регламентирано групиране на различни видове активи в различни групи според това, как те се „изхабяват“ за времето на ползване със съответната минимална амортизационна норма или процент на амортизация. В една група са транспортните средства, в друга машини, в друга са компютрите, в друга са сгради, земи и т. н. В зависимост от това, колко дълго се използват, толкова по малък е процентът на разхода през годините, който се признава за данъчни цели. Например, за компютри и подобни амортизационната норма е 50 (петдесет) процента на година или за 2 (две) години се признава пълния разход на покупката. За сгради амортизационната норма е 4 (четири) процента или 25 (двадесет и пет) години се признава пълния разход на покупката. Датата, от която се начислява амортизация не може да е по-ранна от месеца следващ покупката и по-късна от въвеждането в експлоатация на актива. Т.е. решаваме кога да закупим актива и от кога да го „използваме“ документално. Да се върнем на примера с дружеството. Приходната част е ясна и ще бъде равна на всички фактурирани услуги от дружеството. Разходът, който ще се признае обаче няма да бъде равен на похарчените пари през календарната година. За данъчни цели ще се признае само разходът за интернет, домейн, хостинг и единствено амортизацията на лаптопа.
Друг съществен пример, когато печалбата е различна от похарчените и получените пари са авансите. Когато някой ни плати авансово, че ще му доставим стока или направим услуга в размер, примерно 50 (петдесет) процента от бъдещата доставка, ние издаваме фактура, но за данъчни цели тези получени пари не се признават за приход и не се облага, като такъв с 10 (десет) процента данък печалба. Приходът е се признае, като такъв, тогава когато завършим на 100 (процента) доставката и издадем финалната фактура. Аналогично е и за разходната част при платените аванси.
Не на последно място ще обърна внимание и на разходи, които са направени с цел да се реализира приход в следваща календарна година или пари, които поучаваме сега, но разходът, който ще направим за да го реализираме ще е в следващ календарен период. Това са така наречените разходи/приходи за бъдещ период и се признават в годината, в която ще бъдат реално реализирани, а не фактурирани.
Знаейки тези основни неща, както и много други подобни, като условията за признаване на разходи за заплати, дарения, данъчни облекчения, ваучери ще можем законово да изместим счетоводната печалба за данъчни цели, във времето в ползата, която желаем. Също така ще знаем, колко по-различна е тя от реалната в календарната година.
Важно е да се знае, че когато манипулираме законово и отлагаме или „избързваме“ с даден приход/разход във времето, това не е постоянно решение и в даден момент трябва да направим точно обратното за да възстановим счетоводното „равновесие“.
Консултирайте се със счетоводител за всички възможности, които могат да се използват във вашия бизнес!